ПЕНЬО ПЕНЕВ

        Пеньо Пенев е роден на 7май 1930г. в с. Добромирка, Севлиевско.
        През 1937 постъпва в местното училище и още в прогимназията прави своите първи поетични опити. През есента на 1944 г.се записва в Севлиевската гимназия “Цвятко Ганев”. Приет е за член на РМС. В гимназиалните си години продължава да пише стихове, печели ученически конкурси , ползва се с име на най-добър декламатор и поет. Членува и участва активно в дейността на ученическата организация ЕМОС. Като гимназист П. Пенев е бригадир на линията Ловеч-Троян и участва в строителството на язовир “Росица”. От този период датират първите му стихове на бригадирска тематика.

        През февруари 1949 г.в Димитровград пристига още един млад строител с големи мечти – да строи и да пише за строителите на новия живот, изпълнен с надежди за положителни промени. Именно в младия град на Марица се ражда големият поет Пеньо Пенев.
        В продължение на десет години П. Пенев живее, работи и е неразривно свързан с Димитровград. Той е активен сътрудник на в.”Димитровградска правда”, на страниците на който печата по-голяма част от своите стихове. През 1956г. излиза неговата първа и единствено издадена приживе стихосбирка “Добро утро, хора!”, посветена на строителите и гражданите на Димитровград.
        През 1957 г.П. Пенев е изпратен в Тутраканско , където редактире многотиражката “Добруджанска дума”. На страниците на този вестник излиза скандалният за времето си цикъл стихотворения под заглавие “Всеки своя пътека си има”.
        През 1958г. П. Пенев е за няколко месеца на почивка в Ситняково в почивния дом на писателите –бивш царски дворец,- където написва най-зрялото си произведение- поемата “Дни на проверка”.
        През април 1959 г. се завръща за кратко в Димитровград, където обезверен и отчаян слага край на живота си в нощта на 26 срещу 27 април.
        През 1962г. П. Пенев е удотоен посмъртно с Димитровска награда за литература за стихосбирката му “Стихотворения”.
        От 1970г. в Димитровград е учредена литературна награда за поезия на името на П. Пенев, която се връчва на всяка четна година.